ЗА ВАС РОДИТЕЛИ

 

Здравейте, родители! Всеки от вас иска да е сигурен, че постъпва правилно при възпитанието на своето дете. Дали е така? Няма еднозначни отговори. Правилното за един е неправилно за друг. По-важно е да живеете в хармония с детето и то да се чувства щастливо и сигурно в себе си. На тази страничка ще помествам различини материали, които се надявам да ви бъдат полезни и да дават отговори на много ваши въпроси.


 

 

Децата се учат от своя живот

Ако детето живее в дух на критичност,
то се учи да обвинява.

Ако детето живее във враждебност,
то се учи да воюва.

Ако детето живее, заобиколено от присмех,
то става боязливо.

Ако детето живее в срам,
то се учи да чувства вина.

Ако детето живее в търпимост,
то се учи на търпение.

Ако детето живее в насърчение,
то се учи на доверие.

Ако детето живее с похвали,
то се учи на признателност.

Ако детето живее в честност,
то се учи на справедливост.

Ако детето живее в сигурност,
то се научава да вярва.

Ако детето живее с одобрение,
то се научава да харесва себе си.

Ако детето живее в добронамереност и приятелство,
то се научава да открива любов в света.”

Дорис Ло Нолти

 


 

 

 

 

 

Наръчник за родители

Knijka za roditeli.ppt (882 kB)

Ролята на бащата 

ЗА ВАС РОДИТЕЛИ

zateb.dechica.com/index.php

Ролята на родителите при изпълнение на домашните работи

1. Помощта от възрастните трябва да се изразява само в създаването на външни условия за работа: организация на работното място и планиране изпълнението на задачи;
2. Изключва се намесата на родителите в подготовката на домашните задачи по отношение на съдържанието.
3. Всяка задача, изпълнена от детето, трябва да бъде проверена и оценена. Резултати няма, ако процесът на работа не е оценен. Детето трябва да знае, че се е справило, а това, което не умее да прави все още, за него е нужно да поработи.
4. Домашните могат да служат като средство за поддържане на познавателния интерес. Такива задания имат творчески характер. Те не са задължителни и детето избира само онези от тях, които го привличат. При изпълнението на задачите взимат участие и възрастните. По правило такива работи се оформят по определен начин и се подписват и от детето, и от родителите му.
5. В работата непременно се отбелязва кой е помагал на детето и тя се приема като резултат от сътрудничеството на детето с този член от семейството.
6. Домашните работи могат да играят ролята на своеобразна рефлексия, когато детето разказва на родителите си как се е представило в училище. Задачата на възрастните е да го изслушат внимателно, да проявяват интерес и разбиране към неговия разказ, да задават въпроси.
7. Детето привиква старателно да подготвя домашната си работа и когато то се справи успешно, без помощта на възрастния, това му носи удовлетворение и увереност в собствените сили.


 

 

"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за пръв път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им невинаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важно: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."

"На изток от рая" - Джон Стайнбек

 

Думи, които трябва да казвате на детето си всеки ден

 

 

Благодаря ти. Важно е да показвате на детето си, че оценявате усилията, които полага да помага на вас или други хора, независимо дали е отворило вратата вместо вас или ви е помогнало да приберете масата.

Разкажи ми повече. Така детето ви ще разбере, че го слушате и нещо повече: че се интересувате от това, което ви казва. Това е и добър начин да се продължи разговора. Ако осъждате или давате съвети неизбежно ще обезкуражите детето да споделя.

Ще се справиш! С тези думи вие изразявате вярата си в неговите способности. В много случаи, това че вие го окуражавате ще му даде сили да се справи с предизвикателство на пътя му.

Как да ти помогна? Така вие показвате на детето си, че когато има нужда от вас сте на разположение. Това не означава, че трябва да вършите нещата вместо него – напротив, можете заедно да обсъждате как то планира да се справи и ако прецените да разпределите задачите.

Хайде заедно да го направим! Добре е детето от малко да научи, че „сговорна дружина планина повдига”. Заедно правете курабийки или, почистете кухнята. Когато има екип, работата се върши по-бързо, а и е по-забавно.

Ела да те прегърна. Любовта трябва да се показва и то често. Изследвания показват, че децата лишени от физически изрази на нежност и привързаност имат проблеми в емоционалното си израстване. Децата имат различни нужди – някои обичат силно да се гушкат, на други им стига бърза прегръдка или дори потупване по рамото. Важно е да съобразявате с техните предпочитания – не бива да отивате в другата крайност – прекалено силна демонстрация на чувства.

Моля. Това е една от „вълшебните думички”. Давайте пример като я използвате, особено когато общувате с децата си. И не забравяйте да кажете „Благодаря!”

Чудесно се справи. Ако искате да развиете самочуствието и самоуважението на детето си използвайте тази дума винаги когато това е възможно. Но трябва да сте честни и обективни когато го правите.

Обичам те! Всеки има нужда да бъде обичан, да се чувства приет и харесван. Не предполагайте, че детето ви знае колко много го обичате – просто му го казвайте. То се нуждае да чува тези думи през целия си живот.


 

 

 

Родители и учители като система за професионална подкрепа

“В медальона имаше огледало, а в огледалото се виждаше собственото й отражение. “Защо, това съм аз!”, Помисли си тя. “Тaka e. Nаистина съм аз. Аз съм магията в медальона.” От този момент нататък, момичето носеше медальона всеки ден. Всеки ден тя стискаше медальона и прошепваше: “Вярвам в теб.” Медальонът беше изпълнен със собствената й специална магия и от този ден нататък тя никога не се разделяше с него.”

Елизабет Кода Калан, “Вълшебният медальон”

Родителите искат децата им да имат непоколебима вяра в себе си, чувството, че могат да постигнат всичко, което искат, могат да станат каквито поискат и че могат да бъдат щастливи, защото го заслужават.

Въпросът е кой и как може да подкрепя децата да постигат това?                     Моят опит показва, че родителите и учителите си прехвърлят   като пинг-понг чия отговорност е професионалната  подкрепа на децата, в това да развиват оптимистична нагласа и да се учат да се справят с живота си с майсторство. С други думи, чия отговорност е да подкрепят децата да бъдат в състояние да проявяват най-доброто от себе си, като действат с увереност при всякакви обстоятелства. Моят отговор е: всички сме отговорни!

Не можем да спасим децата, но можем да ги подкрепим да станат способни да се справят с живота си с майсторство.Целта ни като учители и родители, които притежават коучинг умения е да предоставяме средства, чрез които те да се превърнат в господари на собствения си живот.

Образоватлният Коучинг е система, която предоставя възможност, както на учители, така и на родители да бъдат професионални “помощници” на подопечните им деца. Образователният коучинг представлява водене, насочване и обучение в умения за справяне. Той е продължителен процес, предназначен да подпомага учениците да бъдат по-компетентни и уверени. Той е особено подходящ, когато децата притежават възможности, но не успяват да развият потенциала си. Образователният коучинг насърчава предприемането на много промени, особено в областта на вярванията и поведението. Той не е консултиране, но позволява да се обсъждат проблеми и да осъществяват промени по творчески и уверен начин.

Образователният коучинг цели да подпомогне децата да постигат следното:

“Като резултат от това, че разбирам себе си, съм развил самоувереност и самоуважение и вярвам, че съм способен. Тъй като изпитвам самоуважение, се справям добре. И тъй като се справям добре, усещането ми за собствената ми стойност расте. Да притежавам силно чувство за собствената си стойност означава, че  знам, че имам силата да постигна това, което искам – да съм себе си. Имам безпрекословна вяра в себе си. “

Автор: Илдико Кудлик, https://site.ildikokudlik.com/